|
Национален изложбен център за съвременно изкуство "Шипка" 6 Годишната изложба на секция “Скулптура” за 2006 г. донесе радостни равносметки за всички, които се интересуват от състоянието на този вид. Както е “в реда на нещата” – “висшата лига” отсъстваше от залата, но затова пък присъства на други места в цялата си мощ. Като изключим шегата, присъщо е за по-младото поколение да се утвърждава на сцената на храма “Шипка” 6 – територия, превзета отдавна от отсъстващите. Богомил Живков разви традицията да се направи изложба на почетен гост, като даде възможност повече наши колеги в зряла творческа възраст да получат знак на признание. Някои от тях споделиха с горчивина, че това е първото признание на зрялото поколение през изминалите петнайсетина години... По време на простичката церемония в залата за миг ни облъхна онзи дух, не спохождал ни в последните няколко мандата на ръководството на СБХ, дух, който ни прави общност. Благодарим на Бого за НЕ организационния, а колегиален подход към задълженията си като секретар на секция “Скулптура”
Знак за завръщането на колегите към същността на жанра, в който творят, е стремежът към адекватност между замисъла, формата и материала на творбата. Ако преди години хипертрофиралият формат бе аналог на идейността, през изтеклите години пазарът редуцира форматите и материалите като следствие от замисъла до декоративната стойност на творбите. В изложба 2006 голяма част от журираните творби се дистанцират от пазара, за да представят художествените търсения на автора. Та нали именно това е нашето богатство като съюз с притежанието на залите на “Шипка” – възможност за всеки колега да се представи в сферата на чистите пластически търсения, на експеримента, които да получат обществена популярност. До колко успешно и при кои автори е търсенето в тази посока остава въпрос на анализ в друг формат на текста.
В залата публиката се запозна с една богата колекция от плакети на току що завършили възпитаници на майстора на българския плакет Богомил Николов. Нека на никому не звучи помпозно акцентирането на тази експозиция, защото съмнението ще го издаде в неинформираност – в интернет /Богомил ще ви предостави адресите/ може да се осведомим, че българският плакет е представян и колекциониран на световни форуми. Българският плакет е един конвертируем жанр в световната пластическа култура в момента. В експозицята младите творци разработват огромния образно-тематичен диапазон на плакета като маргинален на кавалетната и миниатюрната пластика /монета, камея/, която определя и разширения образно-емоционален синтаксис - двумерността, картинността, прецизността, блестящо владеене на пластиката и релефа, поради малките формати, възможност за експерименти. Именно експерименталните творби с елементи на поп-арта радват публиката на изложбата. И за още по-ясна оценка – в групата на плакета не са допуснати компромиси, които са налице в тримерната пластика в тази експозиция.
Странно ми е отсъствието на тематичния жанр на смеха, на хумора в залата. Малката пластика е онзи жанр в скулптурата, който единствен понася хумора като естетическа категория. Това е изкусителното за майсторите на тримерната форма. Защо участниците в изложбата, въпреки търсенията си в кавалетната и малка пластика /за “малка” се приема пластиката до 0,80м/ са така сериозни. Къде е младежкото им светоусещане. Нека не се отговаря с “такова е времето”. Ако времето е трудно, то именно творците са тези, които трябва да погледнат света не през проблемите на трудния бит, а над него, през волята и таланта на тяхното надмогване. Едно от средствата на високия дух е хуморът. А в залата присъстват само двама автори с подобен подход.
Една от посоките на кураторския проект на изложбата е експериментът. Посоката на експеримент е аналогична на общата посока на модерно мислене, въпреки носталгията по изящните жанрове /западът вероятно се насити на пътя на некласическото мислене, който ние още не сме извървели/, чиито патос е тленността като опозиция на класическото, музейно мислене и правене. В по-голяма част от представените експериментални творби авторите подменят тленността на идеята, хрумката, интересна сама по себе си, с некачествена, нехудожествена, непрецизна визия. С други думи “тленността” е видяна като немарливост към изпълнението/. А както на всички ни е известно замисъл трябва да се внуши чрез професионално създадена форма, е не да се замени с нескопосно изпълнение. Така идеята за мимолетност е компрометирана като недоделка. Очаква се младите колеги да правят разлика между артистичност и вехтошарство. Присъствието на резбари обогатява експозицията на скулптурата с по-различна пластическата интерпретация.
Най-важният извод е, че скулптурата се оттласна от мъртвата хватка на декоративността и се връща към себе си. Очакваме следващите изяви на секция “Скулптура”
Ирина Аврамова
|
Брой 01 за 2008г.
Новини 
Следете за нови коментари с RSS
