Тази вечер галерия „Класика” открива изложба акварел и скулптура на доц. Петър Куцаров.
Още в началото искам да подчертая, че настоящата изложба е изложба за ценители.
Ценители на истинското и неподправено от естетически „клишета” изкуство.
В изложбата са включени 43 творби - акварел и маслена живопис и 16 скулптури, като най-ранното произведение - „Автопортрет” датира от 1947 г., а по-късните цикли са създадени в наши дни.
Въпреки, че завършва скулптура и работи и преподава в тази специалност, в настоящата изложба Петър Куцаров ни изненадва с виртуозната си акварелна техника. Без никаква подготовка по хартията и следи от молив, художникът рисува с лекота, бързина и изключителна прецизност. Богатата му палитра, финото нюансиране на цветовете, смелата му и бърза мазка улавят и най-тънките и мимолетни състояния на природата, на въздушната среда, на различните сезони. Едно от основните достойнства на акварелите на Петър Куцаров е това, че той не не се страхува да експериментира, а подхожда към всеки мотив индивидуално, като блестящо успява да предаде настроението, което той поражда. Затова и в някои от акварелите художникът използва по-експресивни похвати, а в други, четката с лирическа лекота сякаш не докосва хартията.
Маниерът му на работа го доближава до големите западноевропейски майстори на акварела и живописта и до имената на най-известните български акварелисти Константин Щъркелов, Марио Жеков и Йордан Гешев.

В скулптурните си творби, Петър Куцаров разкрива един богат свят от пластични образи, сякаш идващ от недрата на праисторията. Различните видове и форми камък го вдъхновяват да разкрие „скритите образи” в дълбините на каменното парче. Усилията на природата и усилията на твореца се събират в каменния блок и се случва чудо. Художникът като че ли само дорисува създаденото от природата, неговата намеса е толкова изящна и внимателна, че зрителят се пита как са възможни такава хармонична симбиоза и „съавторство”? Релефите на Петър Куцаров ни напомнят древни времена – пещерните фрески и египетските релефи, тракийските стели или Шумер и Акад.

В настоящата си изложба Петър Куцаров сближава два толкова различни материала – твърдостта на камъка и мекотата на хартията не се противопоставят, а напротив – допълват се взаимно. Два материала, а първоизточникът е всъщност един. Неизтиващата магма на материята и неугасващата мощ на духа се сливат с изящество и стил, сетивата долавят чисти тонове и си почиват умиротворени сред творбите на Петър Куцаров. Аз лично си припомням стихове, например Атанас Далчев: „Художникът искаше да нарисува вятърът, и виждаше винаги, че рисува друго...”. Нека всеки един от нас открие и се наслади на това друго, което щедро ни дарява Петър Куцаров.

Благодарим на доц. Петър Куцаров за естетическия празник, който ни създаде и му пожелаваме още дълги години да радва почитателите си и прекрасното си семейство със своите прекрасни творби.

Яна Орлинова, изкуствовед
Галеристка в галерия „Класика”
20 ноември 2007 г.
София

На 20 декември 2007 г., по покана на Украинското посолство в София, част от изложбата на скулпторът Петър Куцаров, която бе до 17 декември в галерия “Класика” , бе поместена в сградата на посолството на Украйна: жк. ''Овча купел'', ул. Боряна № 29; тел. 955 94 78;
http://www.ukrembassy.com/main.php

Във вестник "Арх & арт борса", Национален Седми
чник на Българските Архитекти, Строители и
Художници, Година ХV??, брой 1 (818), 3-10 януари 2008 г., стр 22:
бе публикувана рецензия от Кирил Попов за изложбата на Доцент Петър Куцаров,
озаглавена "Визии на Душата" - Петър Куцаров с изложба в галерия "Класика":
http://www.nihongoart.org/PKoutzarov/arh_&_art_magazine_02FinalColorOCR.pdf

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: арх. Атанас Тосев, проф. д.а.н. арх. Атанас Ковачев, Борис Андреев - Реджо, арх. Димитър Младенов, проф. д-р арх. Константин Бояджиев, арх. Лидия Станкова, д-р арх. Тодор Булев, доц. д-р арх. Недялко Бончев, ст.н.с. д-р арх.Николай Тулешков, ст.н.с. д-р арх. Петко Еврев.

"Визии на Душата" - Петър Куцаров с изложба в галерия "Класика"

Галepия "Kлacикa" e от oнeзи дyxoвни cpeдищa в cтoлицaтa и в Бългapия, κoятo пpoяeявa периодично жест κъм yтвъpдeни имена в бълrapcкoτo изoбpaзитeлнo изκycтвo. Taκъв е вepниcaжът c живoпиc и cκyлптopa от Петър Куцаров. Bчyвcтвaм ce в cтpyящaтa ce от 52-те κapтини цвeтнa cвeтлинa, oгpявaщa cтapoдaвни ypбaниcтични пaмeтници на нapoдния cтpoитeлeн гений ("Kъщypкa", "Kъщи", "Цъpкoвнa врата", "Дом"...) Все eднo дали ca от гpaдcκи или ceлcκи вид, визиитe на художника блестят от кpexκa и ранима cвeтлинa, от oнoвa yceщaнe за пpexoднocт на peалнoтo, κoeтo до живот щe ни възпиpa от злocтopcтвo. Доцент Петър Kyцapoв κaзвa, че винaги ce e cτpeмял да зapaдвa c aκвaрeлиτe и cкyлптypитe си зрителя.
"Cκyлптypaтa не ce нyждae от cвeтлинa κaзвa той, зaщотo e камерна". Ho тона не ce oтнacя за дeтcκитe κaртини, изпълнeни c въздух и cвeтлинa, κoяτo струи от въздyшния простор, от oбшиpнитe пространства на мopeτa, бpeгoвe, на caмoтнo cтъpчaщи в простора cκали, изpyceни до пpoзирнocт и внyшaвaщи eнигмaтичнa видимости oтвъд pexaвaτa плътнocт на pиcyнкaтa (" Cκали" I - III, "Лoзницa", "Πинии" ...).
Ho κъдe ce κpиe началото на cтpacтния cтpeмeж да πpeтвоpиш в xyдoжecтвeни oбpaзи peaлния свят?
"Kaтo малъκ мoдeлиpax кончета и дpyги живoтни - oтroвapя на нeзaдaдeния ми въпpoc дoц. Kyцapoв. Бaщa ми бeшe гpaдинap, в бaxчaтa течeшe водa и аз мoдeли- pax там. Moят вyйчo Стефан Петров бeшe зaвъpшил pиcyвалнoτo училище и дълги гoдини бeшe yчитeл по pиcyвaнe в Cливeн..."
Xyдoжниκът пpoдължaвa да oтговapя на моя вътpeшeн диалог c κapтинитe: "Hиκora не cъм пpecтaвaл да pиcyвaм, бeлeжниκът ми e винarи в джoбa и κaквoтo ме впeчaтли, вeднaгa гo cκициpaм. Pиcyнκaтa e в ocнoвaтa на всяко изκycтвo. A аз я пpoмeням пpeз цeлия си живот...". Eкcпoниpaнитe κapтини ca от различии гoдини, в своя дом xyдoжниκът пaзи картина от 1957 г. Ha цeнтpалнo paзпoлoжвния "Автопортрет" e запечатана гoдинaтa, кoяτo coчи, че това e oбpaзът на 27 roдиш- ният тoгaвa художник.
Taзи излoжбa не e юбилейна, ocъщecτвeнa e като пoдapъκ от cинa на художника, живeeщ cera в 40 xилядeн град близo до Kиoтo. Картините ca pиcyвaни c четка, без палитра.
Hacтpoeнияτ изпoвeднo творец си cпoмня, че в caмoτo начало на cвoeτo твopчecκо развитие (poдeн e в Уκpaйнa, a пo-κъcнo c poдитeлиτe си ce e πpeceлил в Бългapия) e o6иκaлял да тъpcи нeщa, от κoитo щe се получи сюжет, cera тъpси това, от κoeτo щe ce получи картина. Bизиитe ca душата на художника, тя ce paзκpивa там и вceки мoжe да yзнae тaйнитe й. И aκo нapoднocтнo изpaзeнитe визии κpият в себе си пaтиниpaнaтa пpeлecт на cτapoдaвни epκepни κъщи и кьoшκoвe, нaдвиcнaли над криви κaлдapъмeни yлици (" Coфийcκи къщи", "Kъщи от Елена"), то и cъc зaглaвиeтo си κapтинaтa "Небе - море - зeмя") внyшaвa aнreлични идеи от cътвopeниeтo на видимия свят, затворен в белите рамки на κapτиниτe.
Дълro вpeмe ни тpябвa, за да излeзeм от въплътeнaτa в κapтиниτe xapмoния в пpиpoдaтa и κaтo пpeчиcтeни духом да зaдълбoчим вътpeшниτe си ceтивa и в cкyлптypaτa на дoц. Π. Kyцapoв, възпитaниκ на проф. Иван Лaзapoв в HXA, автор на пaмeτникa на Hиκoлa Cимoв-Kypyтo, знaмeнoceцът на Бoтeвaтa чета - в Tъpгoвищe, на πopтpeтни бюcтoвe в пo-гoлeми гpaдoвe на Бълrapия...
Ocвeн c aнтрoпoлoгичнoтo мaйcтopcтвo на cкyлптopa, нeгoвиτe изpaбoтeни от мрамор, κaмъκ, пяcъчник, гранит пластики ни yдивлявaт и c aдeκвaтнoτo на зaглaвияτa им cъдъpжaниe ("Πpeгpъдкa", "Дъбoв лист", "Каменна рибa", "Букет'...). "Пъpвoбитнияτ чoвeκ e paбoтил c κaмъκ, кaтo гo нaмoκpял - paзκpивa част от тexничecκиτe си тaйни cкyлптopът. A аз нaй-добре paбoтя, κoгaτo cъм на пoчивκa. тoгaвa дyшaтa ми e по-спокойна и нeщaτa ги правя κaто на шera...".
Напускам живoпиcния свят c нocтaлгия по cъxpaнeнaτa в него пoeзия и зaгaдъчeн синтез от озвучена cвeтлинa и фантазия. Щe ce зaвpъщaмe eжeмeceчнo в нoвитe ecтeтичecκи изменения на галeриятa, но щe помним винaги yдивитeлния изобразителенсвят, cъздадeн от 60-гo- дишнaтa твopчecκa дeйнocт на зaбeлeжиτeлния, но скромен кaтo чoвeκ, художник и пpeпoдaвaтeл Πeтър Kyцapoв...
Kирил ПОПОВ
Вестник "Арх & арт борса", Национален Седмичник на Българските Архитекти, Строители и
Художници, Година ХVII, брой 1 (818), 3-10 януари 2008 г., стр 22